История за Свети Валентин

Историята на Свети Валентин е много противоречива.Най-известната от тях е за лечителя,чието име било Валентин.Той живял в древен Рим.Валентин бил известен с това,че държал лекарствата му винаги да имат приятен вкус.За тази цел лечителя добавял към билките си мед,вино и мляко.Освен лечител Валентин бил и свещеник,но във времена,когато хрисияните били преследвани.В същото време бил на власт и Клавдий Втори,който водел множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж при Валентин дошъл затворнически страж,чиято молба била лечителя да излекува сляпата му дъщеря.Макар да знаел че болестта й е неизлечима,Валентин дал дума че ще й помогне.Той дал мехлем на момичето и казал да се въпнат по късно.Но скоро след това в дома на свещеника дошли римски войници,които унищожили всичките му лекарсва и го отвели в затвора,защото не изпълнявал забраната от императора за венчавките. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото инамерила вътре жълт минзухар.Писмото било подписано ‘от твой Валентин’.В мига когато девойката взела в ръце цветето тя прогледнала.
Счита се,че денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това “наричане” се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият пич Купидон, известен още като Ерос и Амур.Той се забавлявал като обстрелвал хората с любовни стрелички.
Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички.

Велислава и Боби

На 02.02. и 03.02.2008 в столичната зала „Универсиада” се проведе първи кръг от Държавното първенство първи ранг по спортни танци. За участие бяха записани над 250 двойки от клубове в цялата страна, разделени на 6 възрастови групи от най – малките – деца до 9 години до най – големите сеньори (състезатели над 35 години). В надпреварата взеха участие и най – добрите български формации по латиноамерикански, представители на КСТ „Хасково” – гр. Хасково при юношите и КТС „Огоста данс” – гр. Монтана при младежите. Състезанието започна с приветствие на председателя на Българска федерация по спортни танци г-н Иван Атанасов, който пожела успех на двойките и спорна работа на треньорите и съдиите. Участниците бяха оценявани от безпристрастно международно жури с членове от България, Русия, Чехия, Австрия, а Канал 3 даде възможност на повече хора да станат съпричастни с мероприятието.
Най – добрите танцьори стават част от българския национален отбор и ще представят страната ни на престижни европейски и световни турнири. Ето и имената на двойките, които с помощта на най-добрите родни треньори завоюваха призовите места:
Деца до 9г. – при латиноамериканските танци – Хари Тончев/Стайка Проданова, а при стандартните – Марио Гаврилов/ Елеонела Георгиева.
Деца до 11г. – Братан Братанов/Пламена Николаева са шампиони и в двата вида танци.
Юноши младша възраст – латиноамерикански танци – Кирил Димов/Мариела Мечкова.
Юноши старша възраст – латиноамерикански танци – Георги Ганев/Вероника Гаджева.
Младежи – многобой Хубен Хубенов/ Весела Недялкова ,а при латиноамериканските танци – Петър Даскалов/ Елена Мерджарова.
Състезатели над 19 г. – многобой – Рангел Спиров/Антоанета Попова, стандартни танци – Салваторе Тодаро/Виолета Янева.
Сеньори – стандартни танци – Петър Петров/Марияна Дишлиева.
През втората вечер от състезанието бяха раздадени и наградите за ранглистата на България по спортни танци за 2007 година във всички възрастови групи.
Тази година страната ни ще бъде домакин на Европейското първенство по стандартни танци, IDSF Sofia Open 2008 и други турнири на световно ниво. Освен състезанията наслада за окото предлагат и шоу – спектаклите за спортни танци. На 28.03.2008 отново в зала „Универсиада” ще се проведе „Дуелът на титаните” – 2 с участието на осем танцови дойки, които заемат едни от първите места в световната ранглиста, а до края на годината клубът организатор „С фрак и лачени обувки” ще ни зарадва и с други шоу програми като „Ритъм и корида”, посветена на аржентинското танго и испанското фламенко.
Така че, приятели на спортните танци, гледайте, танцувайте и се забавлявайте!

Евелина

Рубрика “Общество”
В тази рубрика ще разберем “Кой, кой е в Бастилията”. Пред нашия микрофон ще застанат всички значими преподаватели, директорката и помощник-директорите, за да разберем от тях какво и как се случва в училище. Първа пред нашия микрофон седна директорката на училището- госпожа Надежда Николчева.

Тя е завършила Софийска математическа гимназия и Софийския университет със специалност Българска филология и психология. От 1981 преподава български език в 31 СУЧЕМ “Иван Вазов”.

- От колко години сте директор на 31-во?
- От 10 – това беше първата вълна, когато министерството реши да назначава директорите с конкурс, а не по номенклатура, тоест да има някакъв подбор за този пост.
- Какво Ви накара да заемете този отговорен пост?
- Мислех си, че мога да направя разни чудеса за училището и за образованието като цяло. Но и до днес смятам ,че постът позволява повече влияние вурху системата, въпреки че тъгувам за учителството.
- Всъщност този пост носи много отговорности, без значение дали училището има 20 или повече ученика.
- Да. Това беше нещото, за което не си давах сметка, когато кандидатсвах. Истината е, че човек не си дава сметка, докато не навлезе в изключителното многообразие от отговорности, които крие тази длъжност .
- За десетте години управление на 31-во кои са нещата, които постигнахте?
- Искам да подчертя дебело две неща. Първо аз съм трето поколение учител. Професията е освен в гените ми и в детските ми мечти. Когато кандидатствах в Софийския университет, всички записваха журналистика, право, аз записах българска филология, за да бъда учител и не съм работила никъде другаде освен в 31-во. Това училище е много повече от работно място за мен. Когато станах директор, бях много уплашена дали ще успея да задържа рейтинга на училището, авторитета, който то има в столицата, в страната и въобще в средите на образованието, тъй като Маргарита Цонева, Василев и Панайотов преди това бяха качили много летвата. И мисля, че това беше нещото, за което след първата, втората година се поуспокоих. Смятам, че насочихме училищния процес към една по- голяма прагматика. Тоест- обвързването ни с Cambrige и факта, че нашето обучение отговаря на техните изисквания за сертификати, дава перспектива на учениците. Определено мисля, че подобрихме материалната база на училището, което също е част от качественото образование. Видимата част е в декорацията, а невидимата – в цялата вътрешна инфраструктура. Когато започнахме с този екип, навсякъде имаше хлебарки, мазето приличаше на блато, по коридорите имаше рояци от комари. Целите ВИК, Ел. и отоплителна инсталации не функционираха, покрива течеше. Първо трябваше да отстраним тези проблеми. Сега вече е видимата част на промяната – ново обзавеждане, ремонтирани санитарни възли.
Опитваме се да вкарваме съвременните методи- интернет, електрония дневник, сайта на училището. Скоро очакваме и персоналните лаптопи на учителите по проект на МОН. Стремим се да електронизираме цялата система, за да отпаднат максимално хартиените носители. От сега нататък голяма част от портоколите ще са на електронен носител. Опитваме се да бъдем в крак с технологиите. Закупихме за около 4-5 хиляди лева мултимедийни продукти- интерактивни тестове. При малките е под формата на игра. По чуждите езици има много материали: за проверка на нивата, за подобряване на лексиката , за разиграване на казуси и сега остана учителите лека, полека да ги внедряват. Но нещата искат и време. Ясно е , че не можем да се сравняваме с едно съвременно европейско училище, но много би ми се искало най-вече заради учениците, защото голямата мотивация идва от интереса. На съвременният ученик няма как да му е интересно дори и от най-очарователния преподавател ако не е подпомогнат технически. Знам, че не винаги успяваме, но съм убедена, че това е вярната посока.
- Без съмнение е много интересно, когато урокът е придружен от снимков материал например.
- Няма нужда от снимки. Може да го проектира на екрана от компютъра, така че да е интересно на всички. Квалификацията на учителите е също нещо , което считам за много важно. Всички учители минаха на курсове по компютърна грамотност. Всяка година има план по квалификацията за всеки в областта , която иска или там където ние смятаме, че трябва да се обърне внимание. Гордеем се и с външното оценяване – така наречените директорски тестове. Не знам защо такова име им излезе (смях). Целта им е, не само учителят да оцени учениците в час, а да се види как се оценяват знанията им и от друг преподавател. Така учителят може да свери критериите си, а ученикът да види, че има и друга гледна точка към неговите знания. И това подлежи да се усъвършенства, тъй като се въвежда външно оценяване на определени класове. Бяхме изоставили рейтинговите анкети на учителите, но тази година ще ги въведем отново. Тези анкети оценяват от друга позиция преподавателя, не като постигнати резултати в обучението, а като отношение спрямо учениците. Преди време се получиха много интересни резултати. Учители , за които училищното ръководство е имало доста забележки по отношение на резултати, трудова дисциплина или преподаване и се оказа, че се ползват с доста висок рейтинг. Тази година ще ги подновим, защото се въведе диференцирано заплащане, и делегирани бюджети. Ние искаме разликата в заплащането на учителите да е обвързана с количеството и качеството на вложения от тях труд, а за това трябва да имаме обратна информация от учениците.
- Какво ново предстои да бъде реализирано като проекти в училище?
- Имаме подготвени няколко проекта, за които още не знаем дали ще стартират – не е получено одобрение. Единият проект продължава – PR-центъра, част от който сте и вие. Той продължава до май. По негова линия предстои участие в Образователния фестивал, участие на състезания на мениджърският екип, така че доста дейности предстоят по този проект. Участвахме в проект, свързан с Модул туризъм, за 50 000 лева , за да може отиването на екскурзии да бъде дофинансирано.
- Да не плащаме за екскурзии?
- То не може да бъде изцяло поето, но от части. За сега още не знаем резултатите. Имаме проект за надстрояване на училището и се опитваме да вземем ето тази сградичка (посочва малката сграда извън двора на училище) за втори физкултурен салон, въпреки че процедурите са много тромави и реализацията може да очакваме след период от 2 до 5 години, това са неща, които се движат.
- Един проблем, който е много сериозен в обществото, е насилието. По медиите се появяват постоянно случаи за насилие сред младежите. Вие какви мерки взимате срещу това?
- Този проблем не стига до мен като директор по пряк път. Моята длъжност изисква да създам нормативните и организационни предпоставки да се намали риска от агресия или агресията, след като бъде факт, да бъде санкционирана. Направихме промени в Правилника за дейността на училището, изработихме програма за агресията и пратихме на обучение класните ръководители, и педагогическите съветници. Но по принцип е трудно. Преди час – два довършвах едно обяснение, свързано с мерките, които сме взели към един ученик, проявил насилие. Голяма част от родителите за съжаление реагират агресивно, когато уличим тяхното дете в неприемливо за нашите стандарти поведение, но не се отказваме, опитваме се. Педагогическите съветници работят с ученици, които имат сконност към агресия. Те влизат в паралелки, където напрежението, тревожността, агресивността са в по-високи показатели, но борбата с агресията е процес, а не може да бъде акт. И искам в тази връзка, понеже говорим за правила и правилници да благодаря на учениците, които пушат пред двора на училището, а не пред входа на училището. Това наистина е едно зряло отношение. Аз лично го приемам като жест, защото вие искате от нас правила. Ние ги спазваме , ето вие също. Вместо да се гоним като пъдари от тоалетни , входове и т.н. всеки път, когато външен посетител дойде , се впечатлява от факта, че в нашето училище не се пуши пред входа. Трябва взаимно да си ценим проявите на толерантност.
- Имаше едно момче от 12-ти клас – Филип, което за съжаление почина и което беше на инвалидна количка. Имат ли място децата в неравностоино положение в училище?
- Филип е една много тъжна човешка история, но Филип е наш ученик от 1-ви клас. Той получи диагнозата си в 3-ти или 4-ти клас. Година или две беше на инвалидна количка, а след това на легло. До 12-ти клас ние го обучавахме в дома му, което отговаря на въпроса Ви.
- Могат ли да бъдат изградени рампи за такива деца?
- Не е целесъобразно по простата причина, че няма друг такъв случай. Добре е тези пари да бъдат инвестирани в училища, където има повече такива случаи. Рабира се, че имат място децата със специфични образователни потребности, но при нас няма много такива случаи, вероятно защото изискванията са по-високи. Малка част от тях са с физически увреждания, а по- голямата част са с трайни психични увреждания. Те са по специална, олекотена програма и е много трудно да ги интегрираме в училище като нашето. Като учител в гимназиална степен, пет години обучавахме едно момиче – напълно сляпо. В начален курс имаме по две – три деца , които са с тежки логопедични проблеми и колегите работят с тях. Многообразни са случаите.
- Предлагам да сменим темата на разговора. Какво е вашето мнение за матурите?
- Матурата е един необходим преход в края на образованието, който да даде обективно оценяване на показаните резултати.
- На фона на седмицата с директорски изпити в нашето училище, матурите ми се виждат лека програма.
- Ще го приема като комплимент, а не като критика.
- Все пак матурите са само две.
- Да, но там ситуацията с оценяването е доста по-сложна. По-тежки са като обем, ще видим като качество как ще са. Това е съвременният подход. Трябва да има външно оценяване на всеки етап на приключване на образованието. Въведоха ги в четвърти клас. Ще ги въведат и в седми клас, вместо националните изпити за прием. Защо да не ги въведат в 12-ти клас. Всеки от нас ще си знае мястото в тази система. И няма да твърдя че учителят X е оценил несправедливо ученика Y, а ще се види и ще знаем каква работа е вложена и от двете страни. Същевременно ученикът ще има съзнанието, което за съжаление не мога да внуша на моите ученици, може би защото късно започват тази работа в 12-ти клас, че аз им помагам, кагато им слагам реалните оценки, защото утре на матурата никой няма да се съобрази с това, че си се успал, че си имал тежък купон и не си могъл да си напишеш домашното. Там просто те вкарват в една зала, дават ти едни листа и някакъв неизвестен човек те оценява, а това ти е 1/3 от общия успех в дипломата. Така че матурите тази година ще са предизвикателство за всички ни, но те са част и от обективизацията на системата. В анкетите, които се проведоха сред учениците, беше отговорено, че има субективност в оценяването. Част от целите на матурата е точно това – да обективизира знанието на учениците. И когато ние преподавателите вървим към същото, съобразяваме се с изискванията на матурите, ние волно или неволно обективизираме също оценките си към учениците. Преследваме същите критерии, покриваме същите показатели и всъщност ги тренираме, за да се явят на матури.
- Значи можем да очакваме системата да заработи след няколко години по- успешно?
- Да, разбира се. Не можем да очакваме едно нещо, което тепърва се случва, първите му стъпки да са съвършени. Нормално е да има намествания, за да стане добро, но аз съм много доволна, че министърът успя да убеди вузовете да признаят матурите.
- Като споменахте министъра, управлението, какво е вашето мнение за Ученическия парламент? Какви трябва да са според Вас неговите функции?
- Ученическият парламент е едно мнго жадувано от мен явление, което десета година не се случва. Много се надявам, че Ученическият парламет ще участва във всички дейности. Това училище е най-голямото в София. Децата са амбициозни, с всестранно развити интереси и постоянно се случват разни неща, за които трябва някъде да се съсредоточава информацията. Онзи ден бях на съвещание в кметството на район Слатина. Там бяха представители на Българския младежки червен кръст и ни дадоха за пример, че от нашето училище има около 30 доброволци. Това е само една от дейностите, за които знае само определена група от хора. Аз също не знаех. Разбирам само , когато предстои състезание, връчва се грамота или награда. За всичко това трябва да има участие като посредник и Парламента.
- Какъв е девизът Ви?
- Аз сега се замислих. Това не е девиз, а по-скоро верую “ако раздаваш обич и усмивки, животът ти става по-добър”
- Кой празник ще празнувате – св. Валентин, Трифон Зарезан или и двата?
- Всичко, което има връзка или най-малък намек за празник трябва да се празнува.
- Какво ще пожелаете на учениците от 31-во?
- Да бъдат много щастливи сега и за в бъдеще.
- Благодаря Ви много за отделеното внимание и изчерпателните отговори!

Интервю: Розалия

Някои хора твърдят,че Св.Валентин е измислен от алчни продавачи на цветя ,други негодуват задето денят на влюбените измества българския Трифон Зарезан,трети казват,че е хубаво да се обичаме всеки ден,а не само веднъж в годината.Въпреки всичко четиринадесети февруари наближава и вече навсякъде по витрините виждаме сърчица,плюшено сладки животинки,които държат сърчица,бонбони във формата на сърчица,бельо на сърчица…как да не се порадва човек на тази празнична атмосфера?!И ето че всички вече сме заразени.Аз в този момент започвам да мисля на какво любовно послание би се зарадвало моето момче и май не съм единствената,която се опитва да сътвори нещо оригинално,нали така,момичета?След няколко дни пък ще хукнем да избираме най-подходящото подаръче за гаджето…И къде остана идеята,че трябва да се обичаме не само на Св.Валентин,а всеки ден в годината?Изпари се във въздуха?Не!Всели се подобно на приказно духче в някое от всичките кученца,котенца,меченца,зайчета и всевъзможни други животинки по витрините,които дуржат сърчица и казват I Love You?Не!Или може би някоя от нас приготвяйки сладки с много шоколад във формата на сърчица за любимия я е използвала в рецептата вместо ванилия?Невъзможно,макар че сладки с аромат на любож сигурно биха изкушили и онази дама,която повече от всичко държи на фигурата си.
И все пак е хубаво,че го има този празник.Той,повече от всеки друг ден в годината,зарежда всеки от нас с онази смесица от нежност,ярост,страст,красота,еуфория,опиянение и какво ли още не,която се нарича любов.Тогава сякаш забравяме различието и неразбирателството помежду си,забравяме,че светът съществува,за да се отдадем само един на друг.Все пак е хубаво,че го има този празник,за да ни избави от сивото ежедневие,за да ни напомни,че все още имаме до себе си някого,с когото се чувстваме обичани,сигурни,на място,да ни напомни,че този чвек заслужава да му бъде показано колко много означава за нас,че събужда искрена любов в сърцето ни,че мястото му е точно тук,до нас.Ето това е и смисълът на картичките,милите подаръчета и всички останали символи на Св.Валентин.
А защо само на Св.Валентин,защо не на любовта изобщо?Може би защото не са много хората,които достатъчно често се замислят колко хубаво би било да отделят няколко часа,а може би дори и един цял ден на половинката си и на нищо друго.Толкова ли е скъпо времето т?По-скъпо ли е то от любовта,от щастието в очите на човека до теб,от миговете,прекарани с него,от близостта му?Нали всеки ден сме заедно,нали споделяме всичко един с друг,нали знаем,че можем да разчитаме един на друг…биха попитали някои.
Имам да им кажа само едно.Понякога се случва да сме с някого и все пак да сме разделени,да мислим,4е се познаваме,а всъщност да сме непознати,да говорим много,но да не си казваме нищо…и това е наистина болезнено.Затова да не го допускаме.Лесно е…просто малко по-често да казваме на скъпите за нас хора,че ги обичаме.И не е нужно това да става чрез големи подаръци или в скъпи ресторанти.Понякога само един поглед,една усмивка,една дума разкриват цялата ти душа.
Не се страхувай от любовта,не се страхувай,че ще бъдеш наранен,не затваряй сърцето си,напротив,забрави мислите и се остави то да те води.Обичай и бъди обичан.

Евелина

Виното

Виното е напитката символ на българския празник Трифон Зарезан. Обикновено се получава от ферментация на грозде, но може и да се направи от цветя, жито и др. Основната цел на винопроизводителите е да създадат течност, съчетаваща неповторима гама от уникални и специфични вкусови и обонятелни характеристики. Постигането на тази хармония зависи пряко от качеството на суровината и от начина на обработката и.
Съществуват различни квалификации на вината. В зависимост от цвета на гроздовия сок и технологиите на производство вината се делят на: бели, розови и червени. Тези групи от своя страна се делят на: сухи, полусухи, полусладки и десертни вина, взимайки се в предвид композицията на захари и алкохол в тях. Съществуват и две отделни групи специални вина, отличаващи се най-вече по технологията на производство. Пенливите вина, това са: шампан, шампанско вино и др. Другия вид са: подсилените с алкохол вина, към които спадат: мадейра, малага, порто, шери, вермут.
Европейската класификация, обаче дели вината на две общи категории трапезни и качествени вина.
За нуждите на търговията у нас и в света се използва френската класификация. Тя дели вината на следните категории: трапезни вина, местни качествени вина, вина произведени от качествени сортове в сравнително не голям район, вина с контролиран произход.
Денят на това питие по съвременния календар се чества на 14.02.- Свети Трифон Зарезан. По стария стил празникът се отбелязва на 01.02. и е част от тридневен цикъл наречен Трифонци 1,2,3 февруари.
01.02. – Трифонов ден.
02.02. – Сретение господне.
03.02. – Свети Симеон.
Свети Трифон е мъченик, който при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч през 248 г. Той произхожда от област, смятана за една от прародините на лозето – Амапия, Фридия в Мала Азия.

Милена

От момиче – жена

В живота на едно момиче един от най-важните моменти е така нареченият “първи път”. Това е момента, в който цял един етап от живота се загърбва, за да започне нов, напълно непознат и различен.
Всяка девойка има безброй страхове и въпроси и това е нещо съвсем нормално.
Най-често задавания въпрос е “Кога?”. Е отговор на него няма. Всеки човек е напълно индивидуален и половото и емоционално съзряване идва в различен момент. Важно е обаче да си напълно наясно със себе си, че искаш да направиш тази стъпка. Не позволявай в никакъв случай, някой да те увещава без самата ти да го желаеш, защото рискуваш да си нанесеш сериозна травма.
Никак не е без значение с кой ще изживееш този миг. И ако до сега си живяла с илюзията за романтичен и красив момент с принца от приказките, то аз най-жестоко ще попаря розовите ти блянове. В този момент е напълно възможно да си притеснена и объркана и преживяването да протече по напълно противоположен начин на плануваното. Може след това да се чувстваш не комфортно и да съжаляваш. Затова е важно човека, с който ще споделиш съкровеното изживяване да е човек, на който да се довериш.
От значение е напълно съзнателно и сериозно да поговориш с приятеля си поне веднъж преди големия момент. Обсъдете нещата, които не искаш да правиш и се увери, че няма да се опита да те насили в последния момент.
И накрая но на първо място най-важно е да се предпазвате. Дори и при първия полов контакт можеш да се заразиш с венерическа болест или инфекция предавана по полов път. Нежеланата бременност също е напълно възможна. Презервативът е задължителен, като средство предпазващо едновременно от всичко. Не си позволявай да използваш други контрацептиви и не забравяй, че здравето ти е най-важно.
И преди всичко секса е нещо много хубаво и приятно, но носи огромна отговорност, която си длъжна да поемеш.

Милена

Да се влюбиш…

В света на неугасващата надежда навсякъде-по улиците, по магазините, дори на места където е трудно да се намери любов непрекъснато виждаме влюбени хора, някои, на които не им е било отвърнато със същото чувство, но все пак влюбени. В живот, в който всички тичат на някъде и са толкова заети как успяват да спрат, да намерят време и да осъзнаят, че са влюбени? Кога наистина сме готови да се изправим пред страха от това, че може да сме влюбени, защото когато човек обича някого докога може да преценява правилно и да се доверява на интуицията си? Трябва ли да се радваме, че сме влюбени или напротив да настръхваме всеки път при тази мисъл? Вероятно много от нас не могат да бъдат напълно сигурни дали е за добро или за зло, но все пак неизменно на света съществуват три типа хора-такива, които се смятат за “влюбчиви”, което на преведен език означава, че се влюбват по-често отколкото си сменят облеклото, такива, за които да се влюбиш е най-трудното нещо на света и такива, които с наивния си нрав вярват, че когато се влюбят то ще е завинаги. Аз познавам представител от всеки от трите типа и мога да заявя, че всеки от тях рано или късно е успял да се влюби, но интересното е, не, че са го постигнали трудно, а колко много време им е трябвало да седнат, да осъзнаят и да си признаят, че са влюбени. И наистина кога можем да сме напълно сигурни, че сме влюбени, а не е следващата свалка или фиксидея, която се върти в главата ни? Това е поредният въпрос, чийто отговор се състои от двете прости думи: “вероятно никога”, и тук не става въпрос дали непрекъснато мислим за него, а за това да обичаме всеки негов недостатък, всяка негова грешка и да бъдем напълно отдадени на това чувство, защото нали затова се нарича любов, без да я бъркаме с някаква мания обладаваща мислите ни.
Една много близка моя приятелка е от втория тип хора и тя често ми споделя как просто чака да дойде “идеалният” с надеждата той да е там някъде. Друга от първия тип пък ми разказва за поредното си запознанство, което според нея е новата и любов. Третият тип хора разправят как са влюбени от цялото си сърце и, че това е тя-“истинската им любов”, заблудени от клишетата и баналните фрази, създаващи илюзията за идеалната любов. Всички тези мнения, вярвания и объркани чувства ме накараха да си задам въпроса: “Кой от тях лъже?”, но не, никой не лъжеше това е просто техния живот, тяхната среда, в която отдадени на собствените си мисли и убеждения се впускат в любовта по свой начин, което на прост език означава какво е всъщност да си влюбен в свят пълен с различни от теб хора. Аз от своя страна се причислявам към от тези, чиито чувства и сърце се разкриват много лесно пред адиторията.
В обърканите глави на повечето от нас да се влюбиш се възприема по различен начин, но въпреки това означава едно и също, а именно да се отдадеш на човека до себе си, да го обичаш такъв какъвто е и да вярваш с най-наивното чувство, което намериш у себе си, че въпреки всичко любовта ви ще оцелее.

Ивет

Хепатит

          Хепатитът е възпаление на чения дроб , което се предизвиква от вируси . Хепатит „С” и „В” са едни от най-срещаните болести на черния дроб и са най-тежките видове хепатит.         Хепатитът е част от живота на много хора . Според данни на Световната здравна организация , общо брочт на инфектираните с хепатит „С” надхвърля 170 милиона , а за Европа над 8,9 милиона . И това са само регистрираните случаи .          Настоящата статия дава основна информация за заболяванео хроничен хепатит . Въпреки това , най-полезна и конкретна онформация ще получите от личния си лекар .          Хепатитът се причинява от вирус , който засяга черния дроб . След като навлезе в организма , вирусът заразява чернодробните клетки , започва да се размножава и бавно да заразява нови клетки . Това води до възпаление и нарушаване функциите на черния дроб . Често обаче , години след заразяването липсват оплаквания или те не са типични за чернодробно заболяване .
         Първа фаза на заболяването е острият хепатит . Възможно е черният дроб напълно да се възтанови от острия хепатит и вируса да се изкорени . Но в над половината от случаите , средно в 55 до 85 % от заразените с хепатит , вирусната инфекция продължава и хепатитът преминава в хроничен . Ходът на заболяването е много различен . Въпреки предимно бавния ход а болестта , при малка част от заразените след 5-10 години могат да възникнат усложнения , при останалите пациенти болестта може да не предизвика проблеми поне 20 години .          Част от възможните оплаквания при хепатит са : обща отпадналост , умора при физически усилия , болки в дясното подребрие и в ставите . Също така загуба на апетит , подтиснатост до депресия , проблеми със съня , пожълтяване на кожата и потъмняване на урината . Хроничния хепатит протича индивидуално . Възможно е да имате заболяването , но да нямате симптомите . В сила е и обратното , изразените симптоми не винаги показват тежко заболяване . Единственият начин да се докаже болестта е извършването на кръвни тестове .          Вирусът на хепатит се пренася по парентерален път ( посредством заразена кръв и кръвни продукти ) и по-рядко , но възможно е да се предаде и с телесни течности на инфектирания човек . Най-добрият начин за предпазване е познаването на рисковите фактори за заразяване и тяхното избягване . Остановените начини за заразяване с хепатит са :
         1. Чрез преливане на кръв и кръвни продукти ( особени преди 1992 година , тъй като след това се извършва задължителна проверка на дарената кръв ) ;         2. Венозна употреба на наркотици ( дори при еднократно инжектиране ) ;          3. Татуировки и поставяне на пиърсинг ;          4. Инвазивни манипулации с нестерилни инструменти ( стоматологични манипулации , хирургия , акупунктура ) ;         5. Случайно убождане с игла или инструмент , заразен с вируса на хепатит ;          6. При хемодиализа ( филтриране на кръвта на болните от чернодробна недосатъчност ) ;         7. От майка на дете при раждането ;          8. При неспазване на хигиенните изисквания за ползване на индивидуални самобръсначки , четки и други ;          9. При полов контакт с риск от контакт с кръв и телесни течности ;         10. При разраняване на носната лигавица , инхалирайки кокаин и др.                  Всеки болен с хепатит трябва да знае и спазва необходимите предпазни мерки срещу заразяването на хора в потенциален контакт с неговите кръв и кръвни продукти . Така може напълно да се предотврати разпространението на витуса и болният да не бъде опасен за околните . Лекарите препоръчват : 1.     Предупреждавайте всеки в контакт с Ваша кръв и телесни теяности ( полов партньор , стоматолог , лекар ) ;2.     Ползвайте индивидуални принадлежности като самобръсначка , четка за коса и за зъби , нокторезачка и инструменти за педикюр и маникюр ; 3.     Незабавно унищожавайте или изхвърляйте добре опаковани замърсените с аша кръв и тъканни течности – тампони , превързочни материали , игли и други ;4.     Почиствайте откритите кожни рани с дезинфектант и ги покривайте с превръзка ;5.     Избягвайте травматичен полов контакт , както и такъв по време на менструален цикъл ; 6.     Не дарявайте семенна течност , кръв , костен мозък , органи и тъкани .Хепатитът се лекува медикаментозно , но в част сред заразените лечението само забавя хода на болеста .        

Разговор

 Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” помисли си е продължи да гледа снега, осветяван от уличните лампи в бледожълта светлина. Спомни си много ясно деня, в който я бе срещнал – времето беше хубаво, слънцето леко припичаше и блестеше по прясно падналия пухкав сняг. Беше късният следобед. На път за работа той мина през градската градина, за да се полюбува на прекрасния природен пейзаж, върху който самата природа беше спестила повече от цветовете си, но за сметка на това бялото и черното бяха основни. Той погледна часовника си и разбра, че закъснява и забърза крачка. Но по пътя го спря една очарователна млада дама и го попита колко е часа. Когато я погледна, остана безмълвен. Беше толкова красива. Тъмната права коса се спускаше по рамената и на вълни, бялото и лице имаше хубави черти, очите и светлозелени, проблясваха на догарящото слънце. Палтото й беше от светлосива материя и беше в тон с околността…И сега я нямаше. Кратката среща беше оставила у него незаличим спомен. Зимният ден ще остане завинаги в съзнанието му със своята белота и нейната красота. Замисли се и върху това – как може едно нещо, траещо само няколко минути, може така да засегне сърцето му и да предизвиква всякакви вълнения на душата. И разбра, че така е устроена човешката същност, изградена от обществени, психологични и биологични закономерности. Разбира се обществените имат превес над другите две, но и трите взаимно се допълват. Мислеше и за това как спомените идват неканени, а провокирани. Било от самотен облак в небето, снежната покривка в гората, проливен летен дъжд, или дори от картина, защото и в нея, както природата е вложила своята идея, художника е изразил чувствата си с помощта на четката. Как един елемент, един прост фрагмент може да призове у съзнанието спомени, спомени всякакви – желани и нежелани. Разбра също така, че и колкото и да сложни и трудноразгадаеми житейските тайни, все пак има път към тях. Защото тези тайни се поставят от хората, от тяхното съзнание и начин на мислене, и възприемане на околния свят. А този свят – той е като един аквариум пълен със солена вода и сладководни риби. Сив и тъжен е понякога, водещ единствено до разруха на ценности, възприети или не. Но знаеше, че не винаги е така. Светлината също не е загинала и красотата на живота се крие именно в такива моменти, подобни на този, които бе преживял. Срещата…Той погледна часовника си и видя как стрелките бавно наближаваха към петия час. Да, той бе прекарал цялата нощ в мисли, седнал до масата с чаша,вече изстинал, чай. Ароматът му на мента отдавна се бе изпарил. В студената течност той потопи малка лъжичка и се загледа в бавните, равномерни кръгове. Малки и тихи те изчезнаха и остана само спомена за тях, както бе останал и спомена за нея …толкова красива. В онзи приятен ден, запленен от обаянието й, той си каза името..ей така, без да има някаква причина. Просто го каза. Тя нежно се усмихна и усмивката й я направи още по прекрасна. И се представи също. Двама си стиснаха ръцете и си пожелаха приятна вечер. Той й се представи, тя му се представи…Един съвършен разговор.     

Виктор

“Животът – това са две жени”

е най -поставяната пиеса на Стефан Цанев в България. Тя вълнува и провокира няколко поколения творци. Прекрасното актьорско трио: Доротея Тончева, Койна Русева и Ангел Генов представя диалог на различните поколения, задава въпросите кои сме, какво търсим, какво ни трябва, за дасме по – различни, по – добри и по -човечни.

Постановката може да гледате в театър “София” . За повече информация тел. 944 -51-03 и на билетната каса – 944-24-85

Розалия