Коледа по света

Без съмнение Коледа е най-светлия и красив християнски празник. Всяка година милиони семейства изживяват приказното чувство на празничната магия. Улиците, къщите, хората, дори въздухът, излъчват щастие и спокойствие. И ако емоциите по целия свят са еднакви, то обичаите и празненствата по света са различни.

Всяка година на 13-ти декември в Швеция тържествено отбелязват приближаването на Коледа с празника „Света Лучия”. На тази дата, около четири часа сутринта, най – малкото момиченце в дома облича бяла туника, поставя на главата си венче със седем свещи и сервира храната. На коледната трапеза шведите се гощават с пушена риба, шунка и мляко с ориз.

В най – северната европейска страна, Норвегия, в 17:00 на 24-ти декември навсякъде бият камбани. Така започва празничната вечеря, чието основно меню е овесена каша с бадем и този, който ядката в купата си получава специален подарък. Също така част от тукашната традиция е да се приготви маса за самодивите и духовете, които посещават домовете по време на празника.

И докато в Швейцария Рождеството се празнува с пълнен с кестени пуйка, във Финландия освен богатата трапеза има и друг обичай, който е нетипичен за повечето народи. Те, на Коледа, отбелязват паметта на почиталите близки, като палят на гробовете ритуални факли.

Както стана ясно вече, всеки народ е характерен със софрата, която подрежда по време на празника. В Белгия се гощават с риба и печени меса и след официалната част всеки е длъжен да разкаже някоя смешна случка.

Във Франция будуват до полунощ и оставят свещи на прозорците, за да упътят Дядо Коледа. Основното ястие е печена пуйка с гарнитура то кестени. Стриди и гъши дроб допълват празничната трапеза. Традиционният сладкиш, наричан „пънче”, представлява шоколадово руло с глазура.

Италианците приготвят козуначен хляб, наречен панетоне, пълен с мандарини, портокали и стафиди. Това води началото си от стара традиция, според която хлебарите подарявали на съгражданите си прясно изпечен козунаци. Орехите и бадемите, с които поръсват сладкишите са символ на връзката между живите и мъртвите.

Коледа е най-светлият семеен празник, наситен само с положителни емоции. Най-важното е да позволиш на празничната атмосфера да докосне душата ти и да отключи добротата.

Милена

Вярата – символът на човешкия живот

В свят пълен с възходящи и низходящи моменти кое е това едничко нещо, което дава на нас, хората, сили да продължим? Като всеки човек, който ден след ден си задава въпроса – как ще успее и този път да оцелее и да погледне света отново, и аз непрекъснато се питам дали вярата ми е достатъчна, за да ръководи живота ми нагоре, или вече нямам сърцето и смелостта да го направя. За да разгадая загадките около нас, единственото, което трябваше да направя бе да се оглеждам, да прониквам в хорските души и просто да разбера тяхната вяра. Разговарях с какви ли не хора, видях какви ли не идеали и мечти, но имаше нещо което ги обединяваше като нация и общество, а именно тяхната еднаква вяра и надежда, че и утре ще са тук. Като човек, интересуващ се мистериите на света, реших да чуя историите на хора, изпаднали в тежки кризи, но успели да превъзмогнат всичко, белязани от своята вяра, която се превърнала в символ на живота им.

Интересната биография и житейска история, която ми направи впечатление, бе притежание на жена, превърнала се в една от най-забележителните личности за мен. Трудностите за нея започнали още от детските й години, когато по тежкото решение на съдбата останала съвсем сама на света, препращана в различни домове на мъка и страдание. През всичките непосилни за нея години, единственото, което успяло да я спаси се изразявало с нещото, стаено в сърцата на всички нас – вяра. Тази невероятна личност, преживяла всичко възможно ми доказа, че точно по това хората се различават от останалите същества на земята, по способността да мислят и да вярват, че са достатъчно силни да издържат независимо от всичко. Нашата вяра ни ръководи и ни дава смелостта да живеем, символизирайки душите, сърцата, идеалите ни и въобще самите нас като част от света. Тя ни помага да бъдем себе си, дори когато ни струва най – трудното нещо на земята.

Може би в света на болката, трудностите, проблемите, и всички негативни неща е трудно човек да си пробие път и да се справи, но няма ли да е по – лесно просто да се вслуша в сърцето си да намери вярата, която да му покаже вярната посока? Много хора изживяват момент, в който са паднали на земята, но благодарение на вярата си се изправят и смело заявяват в лицето на света: „Аз съм тук и ще оцелея!” Неизменно повечето от нас попадат в неблагоприятни ситуации, в които по- лесно би било да се откажат,но моето послание към света е, че човек никога не трябва да губи вяра, защото в крайна сметка само силните оцеляват и успяват да изживеят живота си пълноценно. Затова продължавайте да вярвате, дори когато е безнадеждно, защото, мили хора, чудесата се случват и може би вие сте следващата им жертва.

Ивет

Коледен мир

Коледен мирНа Коледа се случват чудеса! Нещо толкова просто като един празник понякога може да обърне хода на историята и да накара смъртни врагове поне за няколко часа да забравят омразата си, болката и смъртта. Така, както се е случило и през 1914г, когато за много войници Коледа е била нещо повече от просто един празник.Далеч от семействата си, далеч от всякаква топлина, тези хора – англичани, французи и германци, са били в окопите си, подложени на обстрел и умиращи заради гордостта на държавите си дълги месеци. В началото на Първата световна война, навръх Бъдни Вечер, близо до селцето Ипр в днешна Белгия немските войници украсили окопите си. Сложили елхи, гирлянди и седнали да споделят скромните си дажби и да попеят коледни песни. Започнали с „Тиха нощ“ и за тяхна изненада от отсрещната страна им отговорили с друга песен. Англичаните също празнували! Поздравили се а не след дълго няколко души се срещнали насред „ничията земя“ – пространството между окопите, най-опасното на фронта. Разменяли се подаръци, уиски, цигари, шоколади – кой каквото имал. Артилерията не стреляла онази нощ. Мъртвите били погребани, а живите за първи път от месеци се погледнали без омраза в очите. На някои места на следващия ден бил игран футболен мач, като според очевидци резултатът при Ипр бил 3:2 в полза на Германия.До края на войната, въпреки яростната съпротива на командването от двете страни, подобни примирия продължили да се случват от двете страни. Артилерията стреляла на едно и също място в уречен час, за да се намалят ранените и жертвите. Често всичко, което спирало яростна битка в зародиша й, било извинение от едната страна.

Любо

Коледата забранена!

Коледа – празник, който всеки от нас свързва с веселие, подаръци и разбира се – обилно хапване и пийване. Още от древни времена Коледа е празник, посветен на близостта между хората, на връзките между тях. Празник, в който всички ние – поне веднъж годишно – си позволяваме да бъдем щедри и добри с тези около нас и да им кажем едно голямо „Благодаря!“ за всичко, което те са направили. Празник за нас, хората.Но едва ли са много тези от нас, които осъзнават, че Коледа дълго време е била забранен и забравен празник и то не къде да е, а във Великобритания и САЩ – държави, които създават по-късно Коледата такава, каквато я знаем – с подаръците, елхите, украсите и веселото настроение.

Немалко години са минали без този светъл празник – още през ХVІІ век Оливър Кромуел, след своята революция във Великобритания отменя празника в цялата тогавашна империя, като го нарича „декадентски“ и прокарва закон срещу него. За радост на населението с възстановяването на кралската корона, празникът се връща. Горе-долу по същото време в колониите в Северна Америка Коледа е забранена със местни закони и от 1659 до 1681 в Бостън всеки, който е хванат да празнува, е глобяван с пет шилинга.След американската революция всичко, идващо от Великобритания се смята за неприемливо и Коледа е забравена за близо век. Празникът просто изчезва. Дори Конгресът заседава на първата Коледа след въвеждането на конституцията. Чак на 26 юни 1870 Коледа е въведена като официален празникЧак през ХІХ век американците си припомнят Коледа. Но какво ги кара не само да се сетят за стария празник, но и да го променят от бурни пиршества в празник на семейството, в който всички се събират около камината и си припомнят отминаващата година? Тогава единственото нещо, което хората свързвали с коледа били бунтовете – цялата зима била белязана от конфликти на класова и расова основа. За първи път полицейска сила е била използвана за потушаване на бунт именно на Коледа, в Ню Йорк.

През 1819 прочутият писател Уошингтън Ървинг написва поредица от кратки разкази, описващи посрещането на коледа в английски дом. Разказва се човешката история на благородник, подслонил бедните в дома си. В контраст с проблемите на тогавашното общество, според Ървинг Коледа трябва да бъде мирен, топъл празник, който събира хората и разрушава поне закратко социалните бариери. Горе-долу по същото време Чарлз Дикенс написва прочутата си „Коледна приказка“. Посланието й – за важността на доброто и милосърдието към всички хора – се възприема навсякъде в САЩ и Великобритания.

Семейството също става все по-малко подчинено на забравени традиции и все повее внимание се отделя на децата. През ХІХ век Коледа е било времето, когато цялото семейство се събира заедно около трапезата на един топъл празник. И така Коледата е била позволена отново.

У нас, в България, Коледа не се е празнувало от 1945 до 1989, освен в тесен семеен кръг. Само хората, които са държали на празника са гио спазвали и то главно заради религиозни причини. Идеите, които Коледа носи се появяват у нас едва след 1989. Остава само да се погрижим те да не изчезнат отново.

Днес ние се наслаждаваме на празника такъв, какъвто е – с Дядо Коледа, подаръците и елхата – главно благодарение на традиции, възприети навремето от хора, преоткрили своята Коледа.

Любо