Хепатит

          Хепатитът е възпаление на чения дроб , което се предизвиква от вируси . Хепатит „С” и „В” са едни от най-срещаните болести на черния дроб и са най-тежките видове хепатит.         Хепатитът е част от живота на много хора . Според данни на Световната здравна организация , общо брочт на инфектираните с хепатит „С” надхвърля 170 милиона , а за Европа над 8,9 милиона . И това са само регистрираните случаи .          Настоящата статия дава основна информация за заболяванео хроничен хепатит . Въпреки това , най-полезна и конкретна онформация ще получите от личния си лекар .          Хепатитът се причинява от вирус , който засяга черния дроб . След като навлезе в организма , вирусът заразява чернодробните клетки , започва да се размножава и бавно да заразява нови клетки . Това води до възпаление и нарушаване функциите на черния дроб . Често обаче , години след заразяването липсват оплаквания или те не са типични за чернодробно заболяване .
         Първа фаза на заболяването е острият хепатит . Възможно е черният дроб напълно да се възтанови от острия хепатит и вируса да се изкорени . Но в над половината от случаите , средно в 55 до 85 % от заразените с хепатит , вирусната инфекция продължава и хепатитът преминава в хроничен . Ходът на заболяването е много различен . Въпреки предимно бавния ход а болестта , при малка част от заразените след 5-10 години могат да възникнат усложнения , при останалите пациенти болестта може да не предизвика проблеми поне 20 години .          Част от възможните оплаквания при хепатит са : обща отпадналост , умора при физически усилия , болки в дясното подребрие и в ставите . Също така загуба на апетит , подтиснатост до депресия , проблеми със съня , пожълтяване на кожата и потъмняване на урината . Хроничния хепатит протича индивидуално . Възможно е да имате заболяването , но да нямате симптомите . В сила е и обратното , изразените симптоми не винаги показват тежко заболяване . Единственият начин да се докаже болестта е извършването на кръвни тестове .          Вирусът на хепатит се пренася по парентерален път ( посредством заразена кръв и кръвни продукти ) и по-рядко , но възможно е да се предаде и с телесни течности на инфектирания човек . Най-добрият начин за предпазване е познаването на рисковите фактори за заразяване и тяхното избягване . Остановените начини за заразяване с хепатит са :
         1. Чрез преливане на кръв и кръвни продукти ( особени преди 1992 година , тъй като след това се извършва задължителна проверка на дарената кръв ) ;         2. Венозна употреба на наркотици ( дори при еднократно инжектиране ) ;          3. Татуировки и поставяне на пиърсинг ;          4. Инвазивни манипулации с нестерилни инструменти ( стоматологични манипулации , хирургия , акупунктура ) ;         5. Случайно убождане с игла или инструмент , заразен с вируса на хепатит ;          6. При хемодиализа ( филтриране на кръвта на болните от чернодробна недосатъчност ) ;         7. От майка на дете при раждането ;          8. При неспазване на хигиенните изисквания за ползване на индивидуални самобръсначки , четки и други ;          9. При полов контакт с риск от контакт с кръв и телесни течности ;         10. При разраняване на носната лигавица , инхалирайки кокаин и др.                  Всеки болен с хепатит трябва да знае и спазва необходимите предпазни мерки срещу заразяването на хора в потенциален контакт с неговите кръв и кръвни продукти . Така може напълно да се предотврати разпространението на витуса и болният да не бъде опасен за околните . Лекарите препоръчват : 1.     Предупреждавайте всеки в контакт с Ваша кръв и телесни теяности ( полов партньор , стоматолог , лекар ) ;2.     Ползвайте индивидуални принадлежности като самобръсначка , четка за коса и за зъби , нокторезачка и инструменти за педикюр и маникюр ; 3.     Незабавно унищожавайте или изхвърляйте добре опаковани замърсените с аша кръв и тъканни течности – тампони , превързочни материали , игли и други ;4.     Почиствайте откритите кожни рани с дезинфектант и ги покривайте с превръзка ;5.     Избягвайте травматичен полов контакт , както и такъв по време на менструален цикъл ; 6.     Не дарявайте семенна течност , кръв , костен мозък , органи и тъкани .Хепатитът се лекува медикаментозно , но в част сред заразените лечението само забавя хода на болеста .        

Разговор

 Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” помисли си е продължи да гледа снега, осветяван от уличните лампи в бледожълта светлина. Спомни си много ясно деня, в който я бе срещнал – времето беше хубаво, слънцето леко припичаше и блестеше по прясно падналия пухкав сняг. Беше късният следобед. На път за работа той мина през градската градина, за да се полюбува на прекрасния природен пейзаж, върху който самата природа беше спестила повече от цветовете си, но за сметка на това бялото и черното бяха основни. Той погледна часовника си и разбра, че закъснява и забърза крачка. Но по пътя го спря една очарователна млада дама и го попита колко е часа. Когато я погледна, остана безмълвен. Беше толкова красива. Тъмната права коса се спускаше по рамената и на вълни, бялото и лице имаше хубави черти, очите и светлозелени, проблясваха на догарящото слънце. Палтото й беше от светлосива материя и беше в тон с околността…И сега я нямаше. Кратката среща беше оставила у него незаличим спомен. Зимният ден ще остане завинаги в съзнанието му със своята белота и нейната красота. Замисли се и върху това – как може едно нещо, траещо само няколко минути, може така да засегне сърцето му и да предизвиква всякакви вълнения на душата. И разбра, че така е устроена човешката същност, изградена от обществени, психологични и биологични закономерности. Разбира се обществените имат превес над другите две, но и трите взаимно се допълват. Мислеше и за това как спомените идват неканени, а провокирани. Било от самотен облак в небето, снежната покривка в гората, проливен летен дъжд, или дори от картина, защото и в нея, както природата е вложила своята идея, художника е изразил чувствата си с помощта на четката. Как един елемент, един прост фрагмент може да призове у съзнанието спомени, спомени всякакви – желани и нежелани. Разбра също така, че и колкото и да сложни и трудноразгадаеми житейските тайни, все пак има път към тях. Защото тези тайни се поставят от хората, от тяхното съзнание и начин на мислене, и възприемане на околния свят. А този свят – той е като един аквариум пълен със солена вода и сладководни риби. Сив и тъжен е понякога, водещ единствено до разруха на ценности, възприети или не. Но знаеше, че не винаги е така. Светлината също не е загинала и красотата на живота се крие именно в такива моменти, подобни на този, които бе преживял. Срещата…Той погледна часовника си и видя как стрелките бавно наближаваха към петия час. Да, той бе прекарал цялата нощ в мисли, седнал до масата с чаша,вече изстинал, чай. Ароматът му на мента отдавна се бе изпарил. В студената течност той потопи малка лъжичка и се загледа в бавните, равномерни кръгове. Малки и тихи те изчезнаха и остана само спомена за тях, както бе останал и спомена за нея …толкова красива. В онзи приятен ден, запленен от обаянието й, той си каза името..ей така, без да има някаква причина. Просто го каза. Тя нежно се усмихна и усмивката й я направи още по прекрасна. И се представи също. Двама си стиснаха ръцете и си пожелаха приятна вечер. Той й се представи, тя му се представи…Един съвършен разговор.     

Виктор

„Животът – това са две жени“

е най -поставяната пиеса на Стефан Цанев в България. Тя вълнува и провокира няколко поколения творци. Прекрасното актьорско трио: Доротея Тончева, Койна Русева и Ангел Генов представя диалог на различните поколения, задава въпросите кои сме, какво търсим, какво ни трябва, за дасме по – различни, по – добри и по -човечни.

Постановката може да гледате в театър „София“ . За повече информация тел. 944 -51-03 и на билетната каса – 944-24-85

Розалия

Събрали се учени – лингвисти  на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

    “Дами и господа, моите почитания към Вашите езици, но няма по-богат и  цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:1.      Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между “капе” и “тече”? Няма такъв аз съм проверил специално. А на български има – “църцори”.2.      Има ли някой език, на който да има четири степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си.3.      Има ли език, в който има минало незапомнено време? Нямате. А ние имаме – “Бил съм се напил”.4.      Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Хе-хе – нямате. А на нашенски има – “Щял съм бил да работя”.5.      Колко начина имате по заобиколен начин да казвате “не знам”, когато Ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: “I don’t know”, “No idea”, “I got no clue”. А вижте ние, колко по – заобиколено  можем да го кажем: “Казва ли ти някой!”, “А сега де!”, “А сега ме хвана!”.6.      И на края,  господа – хайде кажете -  има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!  А на български език има – това е думата  “такова”.

Розалия

В тесните окови на външността

    От известно време се замислях често за това, кои са проблемите на днешното общество. Стигнах до извода, че проблемите са толкова много, че едва ли могат да  се изброят. Нещото, което ми направи силно впечатление, обаче е жизненото значение да изглеждаш добре. Оглеждайки се около себе си забелязвах суета в излишък. Защо хората изведнъж започнаха да отделят толкова време на външността си? Отговорът ме потресе – заради обществото. Лошото е че стремежът за хубост не престава само с козметични процедури. В повечето случаи се стига до сериозни пластични операции. И докато аз приемам човешките идентичност и  автентичност за нещо свято и неприкосновено, то други се опитват да се отърват от тях, като ненужна вещ.   Истината е че те сякаш нямат избор, колкото и жалко да звучи.   Принудата идва от повърхностната и пошла преценка на останалите. Човек започва да се чувства затворник в собственото си тяло. Бързо се появява чувството за липса на хармония между физическо и душевно. Защо? Заради наложената от модни дизайнери изкуствена красота на  манекенките – продукт на пластичната хирургия?    Постепенно култът към куклената визия нараства. Трудно и почти невъзможно е да просперираш на работното място, ако не притежаваш  нужните физически качества.   Най-страшен може би е фактът, че не представителният външен вид е магнит за самотата. Сякаш хората са толкова зависими от чуждото мнение, че не биха позволили да ги видят с непривлекателен човек. И на макар и стойностните личности, но с не впечатляваща “обвивка”,  им се налага  да прекарват дните  си сами. Аз обаче ще попитам не е ли по-добре да си сам от колкото заобиколен от лицемери? Всеки ще си отговори сам за  себе си на този въпрос, отговорът, на който ще бъде напълно субективен.      

Милена   

Хората казват, че всеки осъзнава колко му е скъпо нещо, чак след като го загуби. За жалост, никой досега не е разбрал колко скъп може да бъде животът след като го е загубил. Едни се страхуват от смъртта, други не… но все пак знаем, че всичко си има край и естественият завършек на нашия житейски път рано или късно ще настъпи.Животът е кратък, но за сметка на това е безценен и изпълнен с моменти, в които ти спира дъха – били те хубави или лоши. Никой не може да отнеме правото на друг да живее и не случайно най-тежкото престъпление е да отнемеш човешки живот. Загубата е едно от нещата в битието ни, с което хората рядко се примиряват, въпреки че старата мисъл гласи „времето лекува всички рани“. Да, лекува раните, но не и дълбоките белези, които оставят. Понякога, след жестока загуба, в пристъп на отчаяние казваме, че не ни се живее. И все пак човек винаги трябва да продължава напред, да не се предава. Да има в себе си вяра, че животът не е свършил.Не всеки е живял пълноценно. Някой си отиват още „млади и зелени“, въпреки че не са искали. Други по собствена воля слагат край на живота си, мислейки че е щедро да напуснат света. Това обаче е чиста проява на егоизъм.Ако някой имаше дори малка представа колко болка и сълзи щеше да остави след себе си, колко разбити сърца, то той никога не би си посегнал. Дори когато си мислиш, че си изгубил всичко, винаги имаш един живот и една надежда да продължиш, защото отнемеш ли си живота веднъж, вече няма как да се върнеш назад.Това ни учи винаги да внимаваме и да мислим преди да взимаме решенията си. А последиците от нашите действия могат да бъдат необратими и да съжаляваме горчиво за тях. Всеки от нас се учи от грешките си и от тези на другите. Въпреки всички грешки, който допускаме, ние сме хора, а никой човек не е съвършен. Не сме и ние. Не трябва да позволим подобни спънки да ни сломят, а да посрещаме трудоностите с високо вдигната глава. Това е нашият път, затова трябва да го извървим докрай. И с достойнство.

Нина

Сърцето – хотелът на любовта

                      В дълбините на душите и сърцата ни съществуват много неразкрити загадки, които превръщат любовта в най-мистериозното и объркано чувство на света. И не беше трудно да се зачудя, дали човек може да е влюбен в някого и същевременно друг да вълнува душата му? Възможно ли е да си сигурен в любовта си към един човек и едновременно с това да знаеш дълбоко в себе си, че там някъде в сърцето ти някой друг си е резервирал стая? Разбира се в обърканата страна на любовта и всички онези чувства, които ни правят така уязвими и в същия момент ни превръщат в такива каквито сме и ни показват пътя, който всеки от нас трябва да следва, всичко е възможно. В момент, в който любовта направлява живота ни докога бихме могли да вярваме в преценката си и да се доверим на интуицията си, сигурни, че няма да сгрешим? Вероятно няма начин винаги да сме сигурни, че постъпваме правилно, но когато става дума за любов, дали наистина беше вярно, че сърцето ти не си прави шега с теб, не, то просто е толкова голямо, че може да приюти двама души, които са способни да върнат топлината в душата ти и да накарат сърцето ти така силно да бие, че още малко ще изскочи.

                  В света на любовните драми и невероятни трагедии ми беше интересно да чуя историята на една особа, която  познавам много добре. Нейният разказ започна с това, че наскоро осъзнала, че е влюбена в някого, който познава от около две години и е сигурна, че той ще остане  в мислите и още много време. Едновременно с новоосъзната и любов тя разбира, че има още някой, който се е наместил там някъде в нейното сърцето, което я навело на мисълта, че просто не е влюбена в първата личност, а е поредната и прищявка. Но, не, това не било вярно, разказва тя, истината била друга.Тогава  ми сподели как в един дъждовен ден, в който човек трябва да е луд, за да излезе навън, тя вървяла по мокрите улици и докато студеният вятър пронизвал тялото и, а обувките и били пълни с вода осъзнала колко много го обича щом си причинява всичко това само, за да го види и да почувства погледа му върху кожата си. Но не беше и лъжа, че има още един човек, който живее в нейното сърце, превърнало се в хотел на любовта. За втората фигура в нейния живот ми разказа, че дълбоко в себе си осъзнава, че чувствата и не са толкова силни колкото към първия, но все пак не може да отрече, че той означава много за нея и когато общува с него я връхлетява много силно и красиво чувство, което я накарало най-сетне да спре да се дерзае и да разбере, че просто е влюбена в един и същевременно запазва частица от сърцето си, която принадлежи на друг. Тази история дълбоко ме заитригува и развълнува. Тя ми помогна да разбера, че човек не може да предположи в кого може да се влюби, и че на света няма закон, който да гласи, че някой може да обича само един човек, не, всеки от нас може да обича толкова хора, колкото сърцето му побере, защото в крайна сметка животът не е роман на Даниел Стийл* и за любовта граници няма.

                   Може би не всички от нас могат да изразят чувствата си и да излеят душата си, но когато най-луксозният хотел на света е твоето сърце и ти държиш ключа към всяка стая какво по-лесно от това да затвориш очи и да се вслушаш в сърцето и душата си, и най-сетне да разбереш, че ти си единственият, който може да разгадае мистериите на сърцето си и да пуска в него всеки, който реши, без угризения и вътрешни дилеми.        

Ивет