Някои хора твърдят,че Св.Валентин е измислен от алчни продавачи на цветя ,други негодуват задето денят на влюбените измества българския Трифон Зарезан,трети казват,че е хубаво да се обичаме всеки ден,а не само веднъж в годината.Въпреки всичко четиринадесети февруари наближава и вече навсякъде по витрините виждаме сърчица,плюшено сладки животинки,които държат сърчица,бонбони във формата на сърчица,бельо на сърчица…как да не се порадва човек на тази празнична атмосфера?!И ето че всички вече сме заразени.Аз в този момент започвам да мисля на какво любовно послание би се зарадвало моето момче и май не съм единствената,която се опитва да сътвори нещо оригинално,нали така,момичета?След няколко дни пък ще хукнем да избираме най-подходящото подаръче за гаджето…И къде остана идеята,че трябва да се обичаме не само на Св.Валентин,а всеки ден в годината?Изпари се във въздуха?Не!Всели се подобно на приказно духче в някое от всичките кученца,котенца,меченца,зайчета и всевъзможни други животинки по витрините,които дуржат сърчица и казват I Love You?Не!Или може би някоя от нас приготвяйки сладки с много шоколад във формата на сърчица за любимия я е използвала в рецептата вместо ванилия?Невъзможно,макар че сладки с аромат на любож сигурно биха изкушили и онази дама,която повече от всичко държи на фигурата си.
И все пак е хубаво,че го има този празник.Той,повече от всеки друг ден в годината,зарежда всеки от нас с онази смесица от нежност,ярост,страст,красота,еуфория,опиянение и какво ли още не,която се нарича любов.Тогава сякаш забравяме различието и неразбирателството помежду си,забравяме,че светът съществува,за да се отдадем само един на друг.Все пак е хубаво,че го има този празник,за да ни избави от сивото ежедневие,за да ни напомни,че все още имаме до себе си някого,с когото се чувстваме обичани,сигурни,на място,да ни напомни,че този чвек заслужава да му бъде показано колко много означава за нас,че събужда искрена любов в сърцето ни,че мястото му е точно тук,до нас.Ето това е и смисълът на картичките,милите подаръчета и всички останали символи на Св.Валентин.
А защо само на Св.Валентин,защо не на любовта изобщо?Може би защото не са много хората,които достатъчно често се замислят колко хубаво би било да отделят няколко часа,а може би дори и един цял ден на половинката си и на нищо друго.Толкова ли е скъпо времето т?По-скъпо ли е то от любовта,от щастието в очите на човека до теб,от миговете,прекарани с него,от близостта му?Нали всеки ден сме заедно,нали споделяме всичко един с друг,нали знаем,че можем да разчитаме един на друг…биха попитали някои.
Имам да им кажа само едно.Понякога се случва да сме с някого и все пак да сме разделени,да мислим,4е се познаваме,а всъщност да сме непознати,да говорим много,но да не си казваме нищо…и това е наистина болезнено.Затова да не го допускаме.Лесно е…просто малко по-често да казваме на скъпите за нас хора,че ги обичаме.И не е нужно това да става чрез големи подаръци или в скъпи ресторанти.Понякога само един поглед,една усмивка,една дума разкриват цялата ти душа.
Не се страхувай от любовта,не се страхувай,че ще бъдеш наранен,не затваряй сърцето си,напротив,забрави мислите и се остави то да те води.Обичай и бъди обичан.

Евелина