Рубрика “Общество”
В тази рубрика ще разберем “Кой, кой е в Бастилията”. Пред нашия микрофон ще застанат всички значими преподаватели, директорката и помощник-директорите, за да разберем от тях какво и как се случва в училище. Първа пред нашия микрофон седна директорката на училището- госпожа Надежда Николчева.
Тя е завършила Софийска математическа гимназия и Софийския университет със специалност Българска филология и психология. От 1981 преподава български език в 31 СУЧЕМ “Иван Вазов”.
- От колко години сте директор на 31-во?
- От 10 – това беше първата вълна, когато министерството реши да назначава директорите с конкурс, а не по номенклатура, тоест да има някакъв подбор за този пост.
- Какво Ви накара да заемете този отговорен пост?
- Мислех си, че мога да направя разни чудеса за училището и за образованието като цяло. Но и до днес смятам ,че постът позволява повече влияние вурху системата, въпреки че тъгувам за учителството.
- Всъщност този пост носи много отговорности, без значение дали училището има 20 или повече ученика.
- Да. Това беше нещото, за което не си давах сметка, когато кандидатсвах. Истината е, че човек не си дава сметка, докато не навлезе в изключителното многообразие от отговорности, които крие тази длъжност .
- За десетте години управление на 31-во кои са нещата, които постигнахте?
- Искам да подчертя дебело две неща. Първо аз съм трето поколение учител. Професията е освен в гените ми и в детските ми мечти. Когато кандидатствах в Софийския университет, всички записваха журналистика, право, аз записах българска филология, за да бъда учител и не съм работила никъде другаде освен в 31-во. Това училище е много повече от работно място за мен. Когато станах директор, бях много уплашена дали ще успея да задържа рейтинга на училището, авторитета, който то има в столицата, в страната и въобще в средите на образованието, тъй като Маргарита Цонева, Василев и Панайотов преди това бяха качили много летвата. И мисля, че това беше нещото, за което след първата, втората година се поуспокоих. Смятам, че насочихме училищния процес към една по- голяма прагматика. Тоест- обвързването ни с Cambrige и факта, че нашето обучение отговаря на техните изисквания за сертификати, дава перспектива на учениците. Определено мисля, че подобрихме материалната база на училището, което също е част от качественото образование. Видимата част е в декорацията, а невидимата – в цялата вътрешна инфраструктура. Когато започнахме с този екип, навсякъде имаше хлебарки, мазето приличаше на блато, по коридорите имаше рояци от комари. Целите ВИК, Ел. и отоплителна инсталации не функционираха, покрива течеше. Първо трябваше да отстраним тези проблеми. Сега вече е видимата част на промяната – ново обзавеждане, ремонтирани санитарни възли.
Опитваме се да вкарваме съвременните методи- интернет, електрония дневник, сайта на училището. Скоро очакваме и персоналните лаптопи на учителите по проект на МОН. Стремим се да електронизираме цялата система, за да отпаднат максимално хартиените носители. От сега нататък голяма част от портоколите ще са на електронен носител. Опитваме се да бъдем в крак с технологиите. Закупихме за около 4-5 хиляди лева мултимедийни продукти- интерактивни тестове. При малките е под формата на игра. По чуждите езици има много материали: за проверка на нивата, за подобряване на лексиката , за разиграване на казуси и сега остана учителите лека, полека да ги внедряват. Но нещата искат и време. Ясно е , че не можем да се сравняваме с едно съвременно европейско училище, но много би ми се искало най-вече заради учениците, защото голямата мотивация идва от интереса. На съвременният ученик няма как да му е интересно дори и от най-очарователния преподавател ако не е подпомогнат технически. Знам, че не винаги успяваме, но съм убедена, че това е вярната посока.
- Без съмнение е много интересно, когато урокът е придружен от снимков материал например.
- Няма нужда от снимки. Може да го проектира на екрана от компютъра, така че да е интересно на всички. Квалификацията на учителите е също нещо , което считам за много важно. Всички учители минаха на курсове по компютърна грамотност. Всяка година има план по квалификацията за всеки в областта , която иска или там където ние смятаме, че трябва да се обърне внимание. Гордеем се и с външното оценяване – така наречените директорски тестове. Не знам защо такова име им излезе (смях). Целта им е, не само учителят да оцени учениците в час, а да се види как се оценяват знанията им и от друг преподавател. Така учителят може да свери критериите си, а ученикът да види, че има и друга гледна точка към неговите знания. И това подлежи да се усъвършенства, тъй като се въвежда външно оценяване на определени класове. Бяхме изоставили рейтинговите анкети на учителите, но тази година ще ги въведем отново. Тези анкети оценяват от друга позиция преподавателя, не като постигнати резултати в обучението, а като отношение спрямо учениците. Преди време се получиха много интересни резултати. Учители , за които училищното ръководство е имало доста забележки по отношение на резултати, трудова дисциплина или преподаване и се оказа, че се ползват с доста висок рейтинг. Тази година ще ги подновим, защото се въведе диференцирано заплащане, и делегирани бюджети. Ние искаме разликата в заплащането на учителите да е обвързана с количеството и качеството на вложения от тях труд, а за това трябва да имаме обратна информация от учениците.
- Какво ново предстои да бъде реализирано като проекти в училище?
- Имаме подготвени няколко проекта, за които още не знаем дали ще стартират – не е получено одобрение. Единият проект продължава – PR-центъра, част от който сте и вие. Той продължава до май. По негова линия предстои участие в Образователния фестивал, участие на състезания на мениджърският екип, така че доста дейности предстоят по този проект. Участвахме в проект, свързан с Модул туризъм, за 50 000 лева , за да може отиването на екскурзии да бъде дофинансирано.
- Да не плащаме за екскурзии?
- То не може да бъде изцяло поето, но от части. За сега още не знаем резултатите. Имаме проект за надстрояване на училището и се опитваме да вземем ето тази сградичка (посочва малката сграда извън двора на училище) за втори физкултурен салон, въпреки че процедурите са много тромави и реализацията може да очакваме след период от 2 до 5 години, това са неща, които се движат.
- Един проблем, който е много сериозен в обществото, е насилието. По медиите се появяват постоянно случаи за насилие сред младежите. Вие какви мерки взимате срещу това?
- Този проблем не стига до мен като директор по пряк път. Моята длъжност изисква да създам нормативните и организационни предпоставки да се намали риска от агресия или агресията, след като бъде факт, да бъде санкционирана. Направихме промени в Правилника за дейността на училището, изработихме програма за агресията и пратихме на обучение класните ръководители, и педагогическите съветници. Но по принцип е трудно. Преди час – два довършвах едно обяснение, свързано с мерките, които сме взели към един ученик, проявил насилие. Голяма част от родителите за съжаление реагират агресивно, когато уличим тяхното дете в неприемливо за нашите стандарти поведение, но не се отказваме, опитваме се. Педагогическите съветници работят с ученици, които имат сконност към агресия. Те влизат в паралелки, където напрежението, тревожността, агресивността са в по-високи показатели, но борбата с агресията е процес, а не може да бъде акт. И искам в тази връзка, понеже говорим за правила и правилници да благодаря на учениците, които пушат пред двора на училището, а не пред входа на училището. Това наистина е едно зряло отношение. Аз лично го приемам като жест, защото вие искате от нас правила. Ние ги спазваме , ето вие също. Вместо да се гоним като пъдари от тоалетни , входове и т.н. всеки път, когато външен посетител дойде , се впечатлява от факта, че в нашето училище не се пуши пред входа. Трябва взаимно да си ценим проявите на толерантност.
- Имаше едно момче от 12-ти клас – Филип, което за съжаление почина и което беше на инвалидна количка. Имат ли място децата в неравностоино положение в училище?
- Филип е една много тъжна човешка история, но Филип е наш ученик от 1-ви клас. Той получи диагнозата си в 3-ти или 4-ти клас. Година или две беше на инвалидна количка, а след това на легло. До 12-ти клас ние го обучавахме в дома му, което отговаря на въпроса Ви.
- Могат ли да бъдат изградени рампи за такива деца?
- Не е целесъобразно по простата причина, че няма друг такъв случай. Добре е тези пари да бъдат инвестирани в училища, където има повече такива случаи. Рабира се, че имат място децата със специфични образователни потребности, но при нас няма много такива случаи, вероятно защото изискванията са по-високи. Малка част от тях са с физически увреждания, а по- голямата част са с трайни психични увреждания. Те са по специална, олекотена програма и е много трудно да ги интегрираме в училище като нашето. Като учител в гимназиална степен, пет години обучавахме едно момиче – напълно сляпо. В начален курс имаме по две – три деца , които са с тежки логопедични проблеми и колегите работят с тях. Многообразни са случаите.
- Предлагам да сменим темата на разговора. Какво е вашето мнение за матурите?
- Матурата е един необходим преход в края на образованието, който да даде обективно оценяване на показаните резултати.
- На фона на седмицата с директорски изпити в нашето училище, матурите ми се виждат лека програма.
- Ще го приема като комплимент, а не като критика.
- Все пак матурите са само две.
- Да, но там ситуацията с оценяването е доста по-сложна. По-тежки са като обем, ще видим като качество как ще са. Това е съвременният подход. Трябва да има външно оценяване на всеки етап на приключване на образованието. Въведоха ги в четвърти клас. Ще ги въведат и в седми клас, вместо националните изпити за прием. Защо да не ги въведат в 12-ти клас. Всеки от нас ще си знае мястото в тази система. И няма да твърдя че учителят X е оценил несправедливо ученика Y, а ще се види и ще знаем каква работа е вложена и от двете страни. Същевременно ученикът ще има съзнанието, което за съжаление не мога да внуша на моите ученици, може би защото късно започват тази работа в 12-ти клас, че аз им помагам, кагато им слагам реалните оценки, защото утре на матурата никой няма да се съобрази с това, че си се успал, че си имал тежък купон и не си могъл да си напишеш домашното. Там просто те вкарват в една зала, дават ти едни листа и някакъв неизвестен човек те оценява, а това ти е 1/3 от общия успех в дипломата. Така че матурите тази година ще са предизвикателство за всички ни, но те са част и от обективизацията на системата. В анкетите, които се проведоха сред учениците, беше отговорено, че има субективност в оценяването. Част от целите на матурата е точно това – да обективизира знанието на учениците. И когато ние преподавателите вървим към същото, съобразяваме се с изискванията на матурите, ние волно или неволно обективизираме също оценките си към учениците. Преследваме същите критерии, покриваме същите показатели и всъщност ги тренираме, за да се явят на матури.
- Значи можем да очакваме системата да заработи след няколко години по- успешно?
- Да, разбира се. Не можем да очакваме едно нещо, което тепърва се случва, първите му стъпки да са съвършени. Нормално е да има намествания, за да стане добро, но аз съм много доволна, че министърът успя да убеди вузовете да признаят матурите.
- Като споменахте министъра, управлението, какво е вашето мнение за Ученическия парламент? Какви трябва да са според Вас неговите функции?
- Ученическият парламент е едно мнго жадувано от мен явление, което десета година не се случва. Много се надявам, че Ученическият парламет ще участва във всички дейности. Това училище е най-голямото в София. Децата са амбициозни, с всестранно развити интереси и постоянно се случват разни неща, за които трябва някъде да се съсредоточава информацията. Онзи ден бях на съвещание в кметството на район Слатина. Там бяха представители на Българския младежки червен кръст и ни дадоха за пример, че от нашето училище има около 30 доброволци. Това е само една от дейностите, за които знае само определена група от хора. Аз също не знаех. Разбирам само , когато предстои състезание, връчва се грамота или награда. За всичко това трябва да има участие като посредник и Парламента.
- Какъв е девизът Ви?
- Аз сега се замислих. Това не е девиз, а по-скоро верую “ако раздаваш обич и усмивки, животът ти става по-добър”
- Кой празник ще празнувате – св. Валентин, Трифон Зарезан или и двата?
- Всичко, което има връзка или най-малък намек за празник трябва да се празнува.
- Какво ще пожелаете на учениците от 31-во?
- Да бъдат много щастливи сега и за в бъдеще.
- Благодаря Ви много за отделеното внимание и изчерпателните отговори!
