Събрали се учени – лингвисти  на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

    “Дами и господа, моите почитания към Вашите езици, но няма по-богат и  цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:1.      Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между “капе” и “тече”? Няма такъв аз съм проверил специално. А на български има – “църцори”.2.      Има ли някой език, на който да има четири степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си.3.      Има ли език, в който има минало незапомнено време? Нямате. А ние имаме – “Бил съм се напил”.4.      Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Хе-хе – нямате. А на нашенски има – “Щял съм бил да работя”.5.      Колко начина имате по заобиколен начин да казвате “не знам”, когато Ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: “I don’t know”, “No idea”, “I got no clue”. А вижте ние, колко по – заобиколено  можем да го кажем: “Казва ли ти някой!”, “А сега де!”, “А сега ме хвана!”.6.      И на края,  господа – хайде кажете -  има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!  А на български език има – това е думата  “такова”.

Розалия

В тесните окови на външността

    От известно време се замислях често за това, кои са проблемите на днешното общество. Стигнах до извода, че проблемите са толкова много, че едва ли могат да  се изброят. Нещото, което ми направи силно впечатление, обаче е жизненото значение да изглеждаш добре. Оглеждайки се около себе си забелязвах суета в излишък. Защо хората изведнъж започнаха да отделят толкова време на външността си? Отговорът ме потресе – заради обществото. Лошото е че стремежът за хубост не престава само с козметични процедури. В повечето случаи се стига до сериозни пластични операции. И докато аз приемам човешките идентичност и  автентичност за нещо свято и неприкосновено, то други се опитват да се отърват от тях, като ненужна вещ.   Истината е че те сякаш нямат избор, колкото и жалко да звучи.   Принудата идва от повърхностната и пошла преценка на останалите. Човек започва да се чувства затворник в собственото си тяло. Бързо се появява чувството за липса на хармония между физическо и душевно. Защо? Заради наложената от модни дизайнери изкуствена красота на  манекенките – продукт на пластичната хирургия?    Постепенно култът към куклената визия нараства. Трудно и почти невъзможно е да просперираш на работното място, ако не притежаваш  нужните физически качества.   Най-страшен може би е фактът, че не представителният външен вид е магнит за самотата. Сякаш хората са толкова зависими от чуждото мнение, че не биха позволили да ги видят с непривлекателен човек. И на макар и стойностните личности, но с не впечатляваща “обвивка”,  им се налага  да прекарват дните  си сами. Аз обаче ще попитам не е ли по-добре да си сам от колкото заобиколен от лицемери? Всеки ще си отговори сам за  себе си на този въпрос, отговорът, на който ще бъде напълно субективен.      

Милена   

Хората казват, че всеки осъзнава колко му е скъпо нещо, чак след като го загуби. За жалост, никой досега не е разбрал колко скъп може да бъде животът след като го е загубил. Едни се страхуват от смъртта, други не… но все пак знаем, че всичко си има край и естественият завършек на нашия житейски път рано или късно ще настъпи.Животът е кратък, но за сметка на това е безценен и изпълнен с моменти, в които ти спира дъха – били те хубави или лоши. Никой не може да отнеме правото на друг да живее и не случайно най-тежкото престъпление е да отнемеш човешки живот. Загубата е едно от нещата в битието ни, с което хората рядко се примиряват, въпреки че старата мисъл гласи „времето лекува всички рани“. Да, лекува раните, но не и дълбоките белези, които оставят. Понякога, след жестока загуба, в пристъп на отчаяние казваме, че не ни се живее. И все пак човек винаги трябва да продължава напред, да не се предава. Да има в себе си вяра, че животът не е свършил.Не всеки е живял пълноценно. Някой си отиват още „млади и зелени“, въпреки че не са искали. Други по собствена воля слагат край на живота си, мислейки че е щедро да напуснат света. Това обаче е чиста проява на егоизъм.Ако някой имаше дори малка представа колко болка и сълзи щеше да остави след себе си, колко разбити сърца, то той никога не би си посегнал. Дори когато си мислиш, че си изгубил всичко, винаги имаш един живот и една надежда да продължиш, защото отнемеш ли си живота веднъж, вече няма как да се върнеш назад.Това ни учи винаги да внимаваме и да мислим преди да взимаме решенията си. А последиците от нашите действия могат да бъдат необратими и да съжаляваме горчиво за тях. Всеки от нас се учи от грешките си и от тези на другите. Въпреки всички грешки, който допускаме, ние сме хора, а никой човек не е съвършен. Не сме и ние. Не трябва да позволим подобни спънки да ни сломят, а да посрещаме трудоностите с високо вдигната глава. Това е нашият път, затова трябва да го извървим докрай. И с достойнство.

Нина

Сърцето – хотелът на любовта

                      В дълбините на душите и сърцата ни съществуват много неразкрити загадки, които превръщат любовта в най-мистериозното и объркано чувство на света. И не беше трудно да се зачудя, дали човек може да е влюбен в някого и същевременно друг да вълнува душата му? Възможно ли е да си сигурен в любовта си към един човек и едновременно с това да знаеш дълбоко в себе си, че там някъде в сърцето ти някой друг си е резервирал стая? Разбира се в обърканата страна на любовта и всички онези чувства, които ни правят така уязвими и в същия момент ни превръщат в такива каквито сме и ни показват пътя, който всеки от нас трябва да следва, всичко е възможно. В момент, в който любовта направлява живота ни докога бихме могли да вярваме в преценката си и да се доверим на интуицията си, сигурни, че няма да сгрешим? Вероятно няма начин винаги да сме сигурни, че постъпваме правилно, но когато става дума за любов, дали наистина беше вярно, че сърцето ти не си прави шега с теб, не, то просто е толкова голямо, че може да приюти двама души, които са способни да върнат топлината в душата ти и да накарат сърцето ти така силно да бие, че още малко ще изскочи.

                  В света на любовните драми и невероятни трагедии ми беше интересно да чуя историята на една особа, която  познавам много добре. Нейният разказ започна с това, че наскоро осъзнала, че е влюбена в някого, който познава от около две години и е сигурна, че той ще остане  в мислите и още много време. Едновременно с новоосъзната и любов тя разбира, че има още някой, който се е наместил там някъде в нейното сърцето, което я навело на мисълта, че просто не е влюбена в първата личност, а е поредната и прищявка. Но, не, това не било вярно, разказва тя, истината била друга.Тогава  ми сподели как в един дъждовен ден, в който човек трябва да е луд, за да излезе навън, тя вървяла по мокрите улици и докато студеният вятър пронизвал тялото и, а обувките и били пълни с вода осъзнала колко много го обича щом си причинява всичко това само, за да го види и да почувства погледа му върху кожата си. Но не беше и лъжа, че има още един човек, който живее в нейното сърце, превърнало се в хотел на любовта. За втората фигура в нейния живот ми разказа, че дълбоко в себе си осъзнава, че чувствата и не са толкова силни колкото към първия, но все пак не може да отрече, че той означава много за нея и когато общува с него я връхлетява много силно и красиво чувство, което я накарало най-сетне да спре да се дерзае и да разбере, че просто е влюбена в един и същевременно запазва частица от сърцето си, която принадлежи на друг. Тази история дълбоко ме заитригува и развълнува. Тя ми помогна да разбера, че човек не може да предположи в кого може да се влюби, и че на света няма закон, който да гласи, че някой може да обича само един човек, не, всеки от нас може да обича толкова хора, колкото сърцето му побере, защото в крайна сметка животът не е роман на Даниел Стийл* и за любовта граници няма.

                   Може би не всички от нас могат да изразят чувствата си и да излеят душата си, но когато най-луксозният хотел на света е твоето сърце и ти държиш ключа към всяка стая какво по-лесно от това да затвориш очи и да се вслушаш в сърцето и душата си, и най-сетне да разбереш, че ти си единственият, който може да разгадае мистериите на сърцето си и да пуска в него всеки, който реши, без угризения и вътрешни дилеми.        

Ивет

Коледа по света

Без съмнение Коледа е най-светлия и красив християнски празник. Всяка година милиони семейства изживяват приказното чувство на празничната магия. Улиците, къщите, хората, дори въздухът, излъчват щастие и спокойствие. И ако емоциите по целия свят са еднакви, то обичаите и празненствата по света са различни.

Всяка година на 13-ти декември в Швеция тържествено отбелязват приближаването на Коледа с празника „Света Лучия”. На тази дата, около четири часа сутринта, най – малкото момиченце в дома облича бяла туника, поставя на главата си венче със седем свещи и сервира храната. На коледната трапеза шведите се гощават с пушена риба, шунка и мляко с ориз.

В най – северната европейска страна, Норвегия, в 17:00 на 24-ти декември навсякъде бият камбани. Така започва празничната вечеря, чието основно меню е овесена каша с бадем и този, който ядката в купата си получава специален подарък. Също така част от тукашната традиция е да се приготви маса за самодивите и духовете, които посещават домовете по време на празника.

И докато в Швейцария Рождеството се празнува с пълнен с кестени пуйка, във Финландия освен богатата трапеза има и друг обичай, който е нетипичен за повечето народи. Те, на Коледа, отбелязват паметта на почиталите близки, като палят на гробовете ритуални факли.

Както стана ясно вече, всеки народ е характерен със софрата, която подрежда по време на празника. В Белгия се гощават с риба и печени меса и след официалната част всеки е длъжен да разкаже някоя смешна случка.

Във Франция будуват до полунощ и оставят свещи на прозорците, за да упътят Дядо Коледа. Основното ястие е печена пуйка с гарнитура то кестени. Стриди и гъши дроб допълват празничната трапеза. Традиционният сладкиш, наричан „пънче”, представлява шоколадово руло с глазура.

Италианците приготвят козуначен хляб, наречен панетоне, пълен с мандарини, портокали и стафиди. Това води началото си от стара традиция, според която хлебарите подарявали на съгражданите си прясно изпечен козунаци. Орехите и бадемите, с които поръсват сладкишите са символ на връзката между живите и мъртвите.

Коледа е най-светлият семеен празник, наситен само с положителни емоции. Най-важното е да позволиш на празничната атмосфера да докосне душата ти и да отключи добротата.

Милена

Вярата – символът на човешкия живот

В свят пълен с възходящи и низходящи моменти кое е това едничко нещо, което дава на нас, хората, сили да продължим? Като всеки човек, който ден след ден си задава въпроса – как ще успее и този път да оцелее и да погледне света отново, и аз непрекъснато се питам дали вярата ми е достатъчна, за да ръководи живота ми нагоре, или вече нямам сърцето и смелостта да го направя. За да разгадая загадките около нас, единственото, което трябваше да направя бе да се оглеждам, да прониквам в хорските души и просто да разбера тяхната вяра. Разговарях с какви ли не хора, видях какви ли не идеали и мечти, но имаше нещо което ги обединяваше като нация и общество, а именно тяхната еднаква вяра и надежда, че и утре ще са тук. Като човек, интересуващ се мистериите на света, реших да чуя историите на хора, изпаднали в тежки кризи, но успели да превъзмогнат всичко, белязани от своята вяра, която се превърнала в символ на живота им.

Интересната биография и житейска история, която ми направи впечатление, бе притежание на жена, превърнала се в една от най-забележителните личности за мен. Трудностите за нея започнали още от детските й години, когато по тежкото решение на съдбата останала съвсем сама на света, препращана в различни домове на мъка и страдание. През всичките непосилни за нея години, единственото, което успяло да я спаси се изразявало с нещото, стаено в сърцата на всички нас – вяра. Тази невероятна личност, преживяла всичко възможно ми доказа, че точно по това хората се различават от останалите същества на земята, по способността да мислят и да вярват, че са достатъчно силни да издържат независимо от всичко. Нашата вяра ни ръководи и ни дава смелостта да живеем, символизирайки душите, сърцата, идеалите ни и въобще самите нас като част от света. Тя ни помага да бъдем себе си, дори когато ни струва най – трудното нещо на земята.

Може би в света на болката, трудностите, проблемите, и всички негативни неща е трудно човек да си пробие път и да се справи, но няма ли да е по – лесно просто да се вслуша в сърцето си да намери вярата, която да му покаже вярната посока? Много хора изживяват момент, в който са паднали на земята, но благодарение на вярата си се изправят и смело заявяват в лицето на света: „Аз съм тук и ще оцелея!” Неизменно повечето от нас попадат в неблагоприятни ситуации, в които по- лесно би било да се откажат,но моето послание към света е, че човек никога не трябва да губи вяра, защото в крайна сметка само силните оцеляват и успяват да изживеят живота си пълноценно. Затова продължавайте да вярвате, дори когато е безнадеждно, защото, мили хора, чудесата се случват и може би вие сте следващата им жертва.

Ивет

Коледен мир

Коледен мирНа Коледа се случват чудеса! Нещо толкова просто като един празник понякога може да обърне хода на историята и да накара смъртни врагове поне за няколко часа да забравят омразата си, болката и смъртта. Така, както се е случило и през 1914г, когато за много войници Коледа е била нещо повече от просто един празник.Далеч от семействата си, далеч от всякаква топлина, тези хора – англичани, французи и германци, са били в окопите си, подложени на обстрел и умиращи заради гордостта на държавите си дълги месеци. В началото на Първата световна война, навръх Бъдни Вечер, близо до селцето Ипр в днешна Белгия немските войници украсили окопите си. Сложили елхи, гирлянди и седнали да споделят скромните си дажби и да попеят коледни песни. Започнали с „Тиха нощ“ и за тяхна изненада от отсрещната страна им отговорили с друга песен. Англичаните също празнували! Поздравили се а не след дълго няколко души се срещнали насред „ничията земя“ – пространството между окопите, най-опасното на фронта. Разменяли се подаръци, уиски, цигари, шоколади – кой каквото имал. Артилерията не стреляла онази нощ. Мъртвите били погребани, а живите за първи път от месеци се погледнали без омраза в очите. На някои места на следващия ден бил игран футболен мач, като според очевидци резултатът при Ипр бил 3:2 в полза на Германия.До края на войната, въпреки яростната съпротива на командването от двете страни, подобни примирия продължили да се случват от двете страни. Артилерията стреляла на едно и също място в уречен час, за да се намалят ранените и жертвите. Често всичко, което спирало яростна битка в зародиша й, било извинение от едната страна.

Любо

Коледата забранена!

Коледа – празник, който всеки от нас свързва с веселие, подаръци и разбира се – обилно хапване и пийване. Още от древни времена Коледа е празник, посветен на близостта между хората, на връзките между тях. Празник, в който всички ние – поне веднъж годишно – си позволяваме да бъдем щедри и добри с тези около нас и да им кажем едно голямо „Благодаря!“ за всичко, което те са направили. Празник за нас, хората.Но едва ли са много тези от нас, които осъзнават, че Коледа дълго време е била забранен и забравен празник и то не къде да е, а във Великобритания и САЩ – държави, които създават по-късно Коледата такава, каквато я знаем – с подаръците, елхите, украсите и веселото настроение.

Немалко години са минали без този светъл празник – още през ХVІІ век Оливър Кромуел, след своята революция във Великобритания отменя празника в цялата тогавашна империя, като го нарича „декадентски“ и прокарва закон срещу него. За радост на населението с възстановяването на кралската корона, празникът се връща. Горе-долу по същото време в колониите в Северна Америка Коледа е забранена със местни закони и от 1659 до 1681 в Бостън всеки, който е хванат да празнува, е глобяван с пет шилинга.След американската революция всичко, идващо от Великобритания се смята за неприемливо и Коледа е забравена за близо век. Празникът просто изчезва. Дори Конгресът заседава на първата Коледа след въвеждането на конституцията. Чак на 26 юни 1870 Коледа е въведена като официален празникЧак през ХІХ век американците си припомнят Коледа. Но какво ги кара не само да се сетят за стария празник, но и да го променят от бурни пиршества в празник на семейството, в който всички се събират около камината и си припомнят отминаващата година? Тогава единственото нещо, което хората свързвали с коледа били бунтовете – цялата зима била белязана от конфликти на класова и расова основа. За първи път полицейска сила е била използвана за потушаване на бунт именно на Коледа, в Ню Йорк.

През 1819 прочутият писател Уошингтън Ървинг написва поредица от кратки разкази, описващи посрещането на коледа в английски дом. Разказва се човешката история на благородник, подслонил бедните в дома си. В контраст с проблемите на тогавашното общество, според Ървинг Коледа трябва да бъде мирен, топъл празник, който събира хората и разрушава поне закратко социалните бариери. Горе-долу по същото време Чарлз Дикенс написва прочутата си „Коледна приказка“. Посланието й – за важността на доброто и милосърдието към всички хора – се възприема навсякъде в САЩ и Великобритания.

Семейството също става все по-малко подчинено на забравени традиции и все повее внимание се отделя на децата. През ХІХ век Коледа е било времето, когато цялото семейство се събира заедно около трапезата на един топъл празник. И така Коледата е била позволена отново.

У нас, в България, Коледа не се е празнувало от 1945 до 1989, освен в тесен семеен кръг. Само хората, които са държали на празника са гио спазвали и то главно заради религиозни причини. Идеите, които Коледа носи се появяват у нас едва след 1989. Остава само да се погрижим те да не изчезнат отново.

Днес ние се наслаждаваме на празника такъв, какъвто е – с Дядо Коледа, подаръците и елхата – главно благодарение на традиции, възприети навремето от хора, преоткрили своята Коледа.

Любо